Прочетен: 1541 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2016 21:46
Темата е твърде позната (Априлското въстание), но тъй като стилът на романа е много близък до стила на приключенските романи, четенето увлича. Освен това, авотрът е от старото поколение разказвачи – има хубав, сочен език, примесен тук-там със остарели или диалектни думи.
В стремежа си да представи вярна картина на събитията, Цончо Родев доста строго се придържа към онова, което е прочел в мемоарите и спомените на преки участници или близки свидетели. Нещо повече, в пояснителните бележки в края на книгата той цитира точно своите източници. „Тази книга е измислена...и не е измислена. Романът в нея е плод на авторовото въображение, но всички събития, свързани със славното Априлско въстание, почти точно възсъздават историческите факти.”
Действието се развива бързо, образите на героите – и турци, и българи – са изградени с предизвикваща доверие психологическа убедителност. Това са живи хора, които имат както отрицателни, така и положителни черти (в различно съотношение). Това обаче ни най-малко не принизява чистите намерения, смелостта и себеотрицанието на въстанниците – напротив.
„Човекът без сянка” („Невидимият”, или както му викат турците -„Тутулмаз”) е главният герой в книгата. Той е обучен почти като японските нинджи и участва самостоятелно в опасни и рисковани операции в навечерието на въстанието, като винаги успява да се измъкне и от най-умните и опитни турски полицаи.
Турците се толкова се страхуват от Тутулмаз, че само като се спомене за него и пребледняват, тъй като смятат, че той не е обикновен човек, а зъл демон, дошъл от отвъдния свят. Най-изненадващото е, че Невидимият има реален прототип и, както казва Цончо Родев, „става дума за ... може би най-добрия български разузнавач на всички времена”***.
*** ”Измислен и неизмислен е и главният герой, Неуловимият. Защото за този образ авторът е използувал като прототип един действително съществувал – и за съжаление малко познат или забравен – деятел на нашето национално възраждане, само че го е преместил да действува в друго време и в друга обстановка. Става дума за Теофан Райнов (1837-1910), може би най-добрия български разузнавач на всички времена.”