На пръв поглед това е поредната книга за сталинските репресии през 30-те, а много хора вече са твърде изморени от темата.
Но ако ви кажа, че това е по-скоро книга за една удивителна жена и нейното малко момиче, които успяват да преживеят трудностите на времето не само с достойнство, но често и с песен на уста? Книга за добрите хора, които срещат по пътя си? Книга за детство, което си остава магическо въпреки обстоятелствата, пълно с приказки, игри, вълнуващи преживявания? И най-после (да отдадем дължимото на съвременната популярна култура), книга, от която всеки „коучър” може да заеме „техники” за „житейски тренинг”?
Иначе сюжетът е простичък. Действието се развива през 30-те, а разказът се води от името на малко момиченце. Бащата му е нарочен за враг и изпратен в сибирски лагер, а малко по-късно на майката и дъщеричката е заповядано да се придвижат до женски трудов лагер в Средна Азия… Стилът е много приятен, четивен, излишният драматизъм е спестен (някои от случките са описани дори с чувство за хумор – и наистина са смешни).
Ето едни откъс, който ще ви даде и идея за нова семейно образователна игра:
„Когато поотраснах, обикнах още една игра, на която играех без родителите си, през деня. Целта и беше да се промени реална или приказна история, да се спаси героят, така че краят да бъде щастлив. Виках на помощ всички исторически и приказни персонажи, които знаех, за които ми бяха разказвали родителите ми…
Например трябва да спася Жана д’Арк от екзекуцията.
Татко ми помага да разбера обстановката: ето я на картата Франция, ето го град Руан, най-добре е да се настъпва от четири страни. По-добре е да не викам на помощ французи: всички те вярват, че Жана е вещица.
През деня аз измислям всичко, вечер – „военен съвет”. Според моя план със свои армии настъпват от юг Спартак, от запад – крал Артур и неговите доблестни рицари, от север – Александър Невски, от изток – Дмитрий Донской с тримата богатири и цялата си дружина.
Татко: „Умно. Само имай предвид, че тримата богатири живеят в Киев, а на Донской му предстои дълъг път, пък и пред него се възправят планини. Трябва също да прецениш как да научиш предварително деня на екзекуцията и да го съобщиш на всички участници…”.
Става ли романът за малки читатели? Моето мнение, че става - има любознателни и чувствителни деца, които биха оценили подобна книга. (Тънкият момент е, че те ще задават въпроси - какво е НКВД, защо хората са били изпращани в лагери и т.н. – и ще бъде кофти да попаднат на роднини, страдащи от носталгия по социализма.
А преводът е отличен – на Здравка Петрова.
