Книгата започва с колоритно описание на пристигането на студентите през есента в един колеж, но това не е толкова интересно. Ще цитирам обаче нещо, което наистина е характерно за стила на Делило и ме впечатлява най-силно.     
   
    "Бабет (съпругата на главния герой - бел. моя) е висока и обилна на плът; не й липсва широта, нито тежест. Фанатичните светли валма на косата й са в онази особена охра, която някога се наричаше мръснорусо. Ако беше миньонче, косата й би изглеждала прекалено сладникава, твърде провокативна и нагласена. Едрината обаче й придава известна сериозност. Жени с нейния ръст не планират подобни неща. Не им стига лукавство за конспирациите на тялото... 
    Рошавата Бабет притежава небрежната достолепност на човек, тъй зает със сериозни въпроси, че не знае и не иска да знае как изглежда отвън. Не че тя върши велики дела, както ги дефинира светът. Прибира децата и се грижи за тях, води курс към програма за възрастни и участва в доброволческа група за четене на незрящите. Веднъж седмично ходи накрай града да чете на един старец, Тредуел. Той така е известен. Стария Тредуел, като че ли е някаква природна забележителност, скала или блато. Бабет му чете “Нешънъл инкуайърър”, “Нешънъл експрес”, “Глоуб”, “Уърлд” и “Стар”. Старецът си държи на седмичната порция мистерии. И какво лошо има? Каквото и да прави, Бабет ме кара да чувствам сладостно задоволство от това, че съм свързан с една тъй пълнокръвна душа, любеща светлината и живота нагъсто, безразборното гъмжило на семействата.
Гледам я непрекъснато как извършва нещата в отмерена последователност, сръчно, с видима лекота – не като бившите ми жени, които имаха склонност да се чувстват откъснати от предметния свят – отбор самодостатъчни и префинени дами с връзки в интелектуалните среди." 

Преводът на "Бял шум" е на Зорница Христова, а романът е издаден от Алтера през 2009 година.

Много странно име има този писател между другото..