Попаднах случайно на стихосбирката "Прилив" от Румен Стоянов и прочетох нещо, което ме порази с проницателността си....

Врата
Гърлото е врата на песента, тишината е врата към мъдростта,
бръмбърът носи двукрила врата, облакът е врата към небето,
кладенецът е врата към водата, жена ми е врата към мене,
поезията е врата към хората, детето е врата към бъдещето,
през врата идваме на тоя свят, през врата лягаме в другия.

Една сутрин спонтанно пуснах това стихотворение във Фейсбук, като не очаквах кой знае каква реакция... Но няколко души много го харесаха. Ето само част от още едно:

Полупритча
Сега мисля че
1. пролетта е движение на живота отдолу нагоре,
    високото му ликуване във въздуха,
2. лятото е шествуването на живота в шир,
    повсеместното му тържество по земята,
4. зимата е животът ничком, подземно събиращ сила
    тъй тихо та се чува как дишат мъртвите.
3. Живея все по-есенен...

Хубаво, а?

Чудех се кой е този Румен Стоянов и попитах някой (вече забравих кого) дали знае нещо за него. И какво се оказа? Оказа се, че Румен Стоянов е отличен преводач от испански - превеждал е Маркес ("Сто години самота"), Кортасар ("Южната автострада", "Всички огньове") и много други...

(Авторът на постинга е администратор на сайта за стари книги knijarnica.com)