Един човек много обичаше чистотата. Но му втръсна от мечти. Със своя теория се научи да лети. Не ми каза името си, само ми отхрехна една от тайните си на летеж. За да се задържи полета, трябва да се шепне - господи помилуй, господи помилуй...
Усвоил Божия дар, този човек летеше по изгрев слънце. Избираше си някой жилищен блок и етаж по етаж чистеше прозорците с парцал и автомобилна чистачка.
Бих казал, че той улесняваше домакинствата.
От няколко изгрева насам не съм го виждал. Разбрах от съседите ми, че са го застреляли, защото не било нормално да се лети. ("За чистача")

Това е едно от разказчетата (притчите, басните?) на Рафаел Смирнов от първата му книжка "Гара Враждебна" (1997 година, Литературен вестник). Някои от текстовете напомнят за прозата на Борис Виан и Даниил Хармс заради абсурдите в тях; имат нещо общо обаче и с приказките на Андерсен, защото и при двамата предметите оживяват, имат воля и душа. Добротата, човечността и чувство за хумор пък напомнят за прозата на Ерик Еманюел-Шмит...   

Ето началото на още един разказ:

Два чехъла рядко мислеха един за друг. Те не знаеха, че си приличат. Бяха мои и понякога се мразеха. Но не много... (от "Чехлите")

(Авторът на постинга е администратор на сайта за стари книги knijarnica.com)

obicham Vian :) a puk za postoiannata molitva "Gospodi pomilui me" ima li nujda vuobshte da spomenavam? blagodaria za predlojenieto, ako ia nameria shte ia procheta s interes. I znam che niamam mnogo vreme za pisane, no shte sledia s interes bloga ti Viktore
Djonka

Хей, благодаря ти! И да знаеш, че имам няколко бройки от книгата на Рафаел Смирнов. Абе готини разказчета са, много им се зарадвах:-)

И аз -rafael_smirnoff@yahoo.com , бях тук ! Благодаря ВИ , приятели ,че се не сте забравили книгата ми ! Бъдете здрави !