Интервю с мен за списание "Книгите днес" (май, 2006 година)
Може ли да се каже, че книжният консултант е нова професия у нас? Какво го отличава от търговеца на книги?
Първо искам да кажа, че много ме радва формулировката „книжен консултант”, тъй като много малко от хората, които продават книги, могат да бъдат наречени така. От друга страна, такива хора все пак има, и това ново понятие е признание за техните усилия. Ако трябва да отговоря кратко – да, това понятие и тази професия са нещо сравнително ново за България. Разбира се, част от продавамите и търговците на книги, както и литературните критици и рецензентите на по-специализирани издания, винаги са изпълнявали и тази функция, но в сегашната ситуация се налага да има хора, чиято основна задача да бъде именно тази – да ориентират читателите в океана от книги. Съдете сами – по неофициални данни в България има между 3000 и 7000 издателства. Ако вземем за основа най-ниската цифра и приемем, че всяко издателство издава средно по една книга на месец, се получават 36000 издадени книги всяка година! Ето, ние, които сме по 8-9 часа всеки ден с книгите , трудно се ориентираме, а какво остава за другите... Сега по втората част на въпроса. Аз лично смятам, че за да си търговец на книги, далеч не винаги е необходимо да бъдеш и консултант. Работата може да е чисто механична – отиваш на борсата, взимаш най-нашумелите (най-купуваните, най-новите, най.масовите и т.н.) книги, излагаш ги в книжарницата или на сергията и чакаш... Приемаш парите, връщаш ресто, слагаш книгите в торбички. И нищо повече.
Каква е посещаемостта на книжарницата днес? Кой я посещава предимно?
Книжарницата* се посещава от най-различни хора. По-малко от ученици и пенсионери, повече от млади хора и хора на средна възраст. Митът за това, че вече не се чете както преди, е крайно време да бъде опроверган. Като се има предвид не особено високия ни жизнен стандарт, българинът купува и чете много. И то не само нашумели автори като Коелю, Калчев, Даниел Стийл и др. (от изброените автори ние продаваме само първия). Давам ви един пример - тиражът на "Системата на предметите" от Бурдийо (а той едва ли е бил по-малък от 500 бр.) свърши за 3-4 месеца. Прави ми лошо впечатление обаче, че някои книги се подценяват именно ох хората, за които са предназначени. Учуден съм например, че за две седмици не успяхме да продадем нито една бройка от "Послеписът на Харт" - сборник от статии на световноизвестни юристи, засягащи различни аспекти от теорията на правото.
Какви са отношенията ти с издателите, авторите и читателите?
Отношенията ми с издателите са отлични, мога да кажа дори приятелски. Те самите, както и техните служители, са обикновено възпитани, коректни и образовани хора, с които никак не е трудно да се общува, ако се спазва добрият тон. Контактите с издателите за мен са много важни, защото получавам допълнителна информация за очаквани заглавия, непознати автори и др., която използвам при консултирането на клиентите. Добри са и отношенията ми с читателите. Като цяло аз и колегите ми взимаме доста присърце техните нужди и се опитваме всякак да им помагаме. В повечето случаи клиентите оценяват това и понякога ни го показват по неочаквани начини - оставят ни бакшиш, носят ни кутии с бонбони или цветя. Имам чувството обаче, че някои от тях не очакват подобно отношение и то ги плаши. С автори почти не контактувам, а и по-добре. Мнозина от тях са доста честолюбиви и се сърдят, ако книгите им не вървят! Но в крайна сметка аз работя за клиентите, а не за авторите.
Кой е най-честият клиент? Кой е най-добрият клиент?
Книжарницата се посещава от най-различни хора. По-малко от ученици и пенсионери, повече от млади хора и хора на средна възраст. Митът за това, че вече не се чете, както преди, е крайно време да бъде опроверган. Като се има предвид не особено високият ни жизнен стандарт, българинът купува и чете много. И то не само нашумели автори като Коелю, Калчев, Даниел Стийл и др. (от изброените ние продаваме само първия). Давам ви един пример - тиражът на "Системата на предметите" на Бурдийо (а той едва ли е по-малък от 500 бр.) свърши за 3-4 месеца. Прави ми лошо впечатление обаче, че някои книги се подценяват именно от хората, за които. Учуден съм например, че за две седмици не успяхме да продадем нито една бройка от "Послеписът на Харт" - сборник от статии на световноизвестни юристи, засягащи различни аспекти от теорията на правото.
На какво се спира читателят пред книгата? Кои са най-търсените книги днес?
Теоретично погледнато, всеки посетител е потенциален клиент, така че в повечето случаи отношението ми към случайния посетител не се различава съществено от отношението ми към познат клиент. Но общо взето, си личи, когато някой влиза за първи път - пристъпва колебливо, оглежда набързо рафтовете, след което или излиза, или пита за конкретно заглавие или тема. Най-смешни са хората, които решително влизат, стигат до средата или дъното на книжарницата и после все така решително си излизат. Допускам, че някои от тях се стряскат от наличието на толкова много книги. А вероятно преживяват и шок от внезапното осъднаване на факта, че не могат да се ориентират в една малка книжарница.
Какво е нужно на идеалната книжарница?
Идеалната книжарница си я представям като просторно и светло помещение с меки кресла. Компютри с удобен за работа каталог. Подготвен, опитен и любезен персонал. Книгите - подредени по възможно най-голям брой теми - да няма просто "художествена литература", а "американска", "южнокорейска", "италианска"... И непременно - отдел за стари книги. Работно време - 24 часа в денонощието. Това е.
--------------------------------------
* по това време работех в книжарница "Нисим"
