"Онази сутрин луната падна в градината ми и смачка лука. Тъкмо си пиех кафето на терасата, когато нещо се стовари зад къщата. Отидох да разбера какво става и я видях да се отупва от рохката пръст.
- Какво става? Не виждаш ли какво направи, а?
...
- Без да искам - смотолеви луната, като разтриваше хълбока си. - Бях задрямала и паднах."    

Да, "фантастични разкази", но не и фантастика в общоприетия смисъл. Изключително лаконичен стил и прецизно използване на думите (имам чувството, че са преработвани многократно). Чисто, по детски невинно въображение. Доставят деликатна интелектуална наслада, с приятен остатъчен аромат - като хубаво леко вино, което връща вкуса към живота. 

Повечето са "градски" разкази, в които градът обаче не е просто сцена на любовни преживявания и тривиален секс, бохемско скиторене и остроумни диалози, а магическо пространство. В него измеренията са повече от три (или четири, ако включим и времето) - мистичното, романтичното и фантастичното също имат своята роля.        

Някои теми са "заети" от страшния градски фолклор; eдин от разказите представлява чудесна кратка антиутопия, а в друг литературните героите на писател оживяват, докато спи... По теми и стил част от разказите са близки до творчеството на  Владимир Полянов ("Диаболични повести и разкази") и Светослав Минков (разказът "Къщата при последния фенер", сборниците "Игра на сенките" и "Автомати").

Има книги за деца, които се харесват на възрастните. "Дванайсет по пладне"* е книга за възрастни, която би харесала и на деца.

-------------------------------------
*Алексей Христов, "Дванайсет по пладне" (Жанет-45, 2008)

(Авторът на постинга е администратор на сайта за стари книги knijarnica.com)