Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2012 10:12 - Нестандартното дете
Автор: zapalenchitatel Категория: Изкуство   
Прочетен: 3886 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.01.2013 18:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
(Авторът е администратор на сайта за стари книги knijarnica.com)

"Нестандартното дете". Така се казва книгата на Владимир Леви, издадена в България през 1988 година. 

Заглавието е малко провокативно, нали? Реших, че тази книга не е за мен, защото моето дете си е най-обикновено, но все пак реших да я попрехвърля.

Направо ахнах! Това, което прочетох, беше толкова увлекателно, полезно и дори разтърсващо...

Стилът е много различен от стилът на други подобни книги, които напоследък са ни втръснали. Владимир Леви разказва кратки истории от личната си практика; след това анализира и разсъждава, но сериозните мисли са омесени с хумор и самоирония.

Силата на автора е в това, че той рядко дава прецизно формулирани рецепти, а по-скоро използва опита си и литературния си талант, за да развие чувствителността на родителите към нуждите на своите деца и да ги насочи към възможните решения, които обаче те трябва да открият и изберат сами. Ето един пасаж, който просто ме разтърси:

"Ние дадохме на детето живот, но не му дадохме възможност да разбере смисъла на живота... Тъй като в суетата на суетите не се погрижихме и тъй като сами сме го забравили...
Сега застарялото дете е далеч от нас като антигалактика... , защото въпреки прекомерната опека ние бяхме болезнено невнимателни, престъпно нелюбопитни към него;
защото се изплашихме да започнем своя живот отначало, от неговия живот... Вместо това се стараехме да влеем в душата му кашичката на своя полуопит, на своите полуценности..."

Има цели пасажи, в които изключително сполучливо влиза в кожата на децата - какво чувстват, как разсъждават, как възприемат  хората около себе си. Ето един такъв, в който описва как се променя възприятието на детето, докато расте:

"МАЛКИЯТ И ГОЛЕМИЯТ СВЯТ
(Фрагмент. Превод от детски)   
Спомняте ли си?
Това креватче първо беше твърде просторно, после стана по мярка, после - тясно, а след това - смешно и ненужно.
Но все пак ви беше мъчно да се разделите с него...
И стаята, и коридорът бяха грамадни, необятни, тайнствени, пълни с чудеса и заплахи, а после станаха малки и скучни.
И дворът, и улицата, и вечната локва на нея, която някога беше океан, и магарешкият бодил, и трите храстчета зад незастроеното място, които бяха джунгли..."

Хубава, много хубава книга. Горещо я препоръчвам.


 



 









Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zapalenchitatel
Категория: Други
Прочетен: 150227
Постинги: 53
Коментари: 48
Гласове: 92
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930