Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2009 18:58 - Прочетох "Рибите-балон живеят в морето"
Автор: zapalenchitatel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2169 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 27.04.2011 12:32


Онзи ден (мисля, че беше вторник, 28 април) почувствах, че ми се чете нещо леко, оптимистично, което да ми върне радостта от живота. В такива случаи се насочвам към детски и хумористични книги. Порових из рафтовете и купчинките и ето какво избрах:
  • "РИБИТЕ-БАЛОН ЖИВЕЯТ В МОРЕТО", с автор Пола Фокс* 
  • томче с разкази на Михаил Зошченко
Зошченко бях чел и преди, но другата книга ми беше съвсем непозната. Привлече ме интригуващото заглавие, както и корицата, на която е нарисувана симпатична дебела риба в анфас, с ококорени очи и беззъба уста (http://knijarnica.com/productdetails.aspx?id=2503) Именно това е въпросната "риба-балон", която може да видите на клипче в края на постинга.

Поразгърнах страниците, попрочетох малко оттук-оттам... На илюстрациите нямаше изобразени деца, а само възрастни хора и младежи с хипарлив вид. Какво можеше да съдържа юношеска книга с такова детинско заглавие?

След като прочетох романа разбрах, че корицата изобщо не съответства на съдържанието, но иначе книгата ми хареса. 

В нея намирах хубави пасажи. Ето някои от тях:
"(Бен) никога не използваше асансьора. Казваше, че сутрин е претъпкано с тъпаци, които отиват на работа. Измисли история за някой си, наречен Лепилов, който залепвал хората един за друг, за да отиват в омразните си служби. Казваше, че след обяд лепилото се размеквало и вечерта, когато се връщали по домовете си, хората ставали истински, с човешки лица."
Това не ви ли напомня за апатичните (озверели, намусени и т.н.) лица на хората в София сутрин?


Ето съдържанието накратко:

Главната героиня е момиче на име Кари, чиито по-голям брат, Бен (на възраст между 18 и 20 г.), е от предишния съпруг на майка им. И двамата живеят при втория и съпруг, който е мастит, улегнал лекар "с практика". Двамата се разбират добре, но в един момент братът започва да става все по-мълчалив и все по-трудно намира общ език с останалите членове на семейството. Един ден се получава писмо от бащата на младия мъж, т.е. от първия съпруг на майка му, в което пише, че той е в Бостън и много би искал да види сина си. До този момент бащата не е бил споменат по какъвто и да е повод и читателят остава с впечатлението, че той е някаква гадина, някакъв нехранимайко, който е изоставил жена си и детето си. На срещата отиват и братът, и сестрата (по молба на брата). След известни перипетии срещата се осъществява... Изненадващо се оказва, че бащата е един много добър, много свестен човек, мечтател и пътешественик, който не престава да търси истинското си признание и да опитва различни неща в живота си. Синът решава да остане с него и да му помогне в последното му начинание. 
Та през цялото време Бен пише когато и където му падне "рибите-балон живеят в морето" и никой (дори и Кари) не знае защо го прави. Причина има, но тя е разкрита едва в последната страница...  






Гласувай:
0
0



1. анонимен - :))
16.06.2009 21:09
Точно поради същата причина моя милост чете в момента "с всепоглъщащ интерес Ние, врабчетата". Но това с балонире - риби ;)) - запали ме!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zapalenchitatel
Категория: Други
Прочетен: 153493
Постинги: 53
Коментари: 48
Гласове: 92
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031