“Сънувам южна нощ...

в съня ми южен мрак.

Жарава златна лумнала в сърцето ти...

Сияен ореол,

съдбовен знак...

Ваяние от огън  нежен ,покорен и верен.

Огнен пръстен запламтя на пръста ми,

Гривна жежка изгори ми китката,

На ушите ми два пламъка се пръснаха,

Между гърдите жар-огърлица се стича...

Положи ти корона-пламък на косите ми...

Напразно беше,не станах кралица...

Обърна се и тръгна безсърдечен

Обезсърчен,

без път,

без памет,

Без живот,

без минало...

Тихо огънят на златото припламна

Като сигнал за сбогом на изгубен бряг...

Махнах пръстена

И гривната свалих,

Обеците разкопчах,а

Огърлицата  загуби топлината си.

Короната захвърлих за претапяне...

Не ми е нужно злато,ни сърце във пламъци...

Тежи ми то,тежи ми огънят му властен...

Тъжно,огнено ми натежава любовта ти...

В кристален потир с вино да почива...

Изпълня го,понякога прелива.

Тъй често пих,все пълен си стои...

Тежи ми златото,сърцето,любовта...

И виното дори тежи ми...Тежиш ми ти.