Чудех са как да пиша за тази книга и ето какво измислих (получи се анотация "поток на съзнанието"):
  
"Мерцедес-бенц", какво отблъскващо заглавие.

По принцип не чета многотиражни трилъри, а избягвам и писатели над средното равнище - като Гришам и Балдачи.
 
В стила на Борис Акунин обаче има една изтънченост, която е рядко срещана при автори на криминални романи?, трилъри?, четива...

Днес, след като прочетох поредната “гробищна история”, реших...
Борис Акунин.
 

Откакто дъщеря ми поотрасна (сега е на пет и нещо), чета с голямо удоволствие детски книги, в които главните герои са момичета. За "Пипи Дъргото чорапче" и "Роня - дъщерята на разбойника" - ясно, но попаднах и на "Флорентина" - чудесна к...

...по криволичещия път към гробището "Сейнт Агнес", Франсис Фелан изведнъж проумя, че подобно на живите, дори повече от тях, мъртвите са разпределени по квартали... Камионът се озова сред гора от огромни еднотипни паметници и гробници. В...

Е, добре. В коя категория да сложа моя блог?
В "изкуство" ли? Повечето хора дори не подозират, че писането е изкуство.
В "хоби"? Смятам, че четенето на сериозни текстове е повече от хоби...

Оцених книгите по шестобалната скала.
Книгите са:
Заклинателят, 1992 г. (по книгата има филм - "Екзорсистът")

Книгата започва с колоритно описание на пристигането на студентите през есента в един колеж, но това не е толкова интересно. Ще цитирам обаче нещо, което наистина е характерно за стила на Делило и ме впечатлява най-силно.     
   
    "Ба...

Това е една от малкото книги, които бих прочел поне още веднъж.
Ако ви интересува сюжета - романът разказва за един ден от живота на млад вундеркинд, спечелил огромното си състояние чрез мащабни високорискови операции на фондовата борса.
Н...

Когато убиват Алеко Константинов, Кирил Христов е в Италия. Д-р Кръстев му изпраща писмо с печалната новина... "Вик и плач с глас накараха хазяите ми да нахълтат в моята стая... Разправям им хълцайки, че е убит от политически нехранимайк...

Баща ми ме зариби за четенето още от малък, освен това наследих и огромна библиотека, но въпреки това... Та кой нормален човек чете като мен? Иначе отстрани си изглеждам съвсем добре  - семеен съм, имам дом, дете и прилична работа...
Обач...

Онзи ден (мисля, че беше вторник, 28 април) почувствах, че ми се чете нещо леко, оптимистично, което да ми върне радостта от живота. В такива случаи се насочвам към детски и хумористични книги. Порових из рафтовете и купчинките и ето как...