(Авторът е администратор на сайта за стари книги knijarnica.com)

Представата, която имам за Маркиз дьо Сад е толкова отблъскваща, че никога не съм се изкушавал да чета негови произведения. Бях твърдо убеден, че книгите му се четат от по-млади хора, които са любопитни за някои аспекти на алтернативните сексуални практики.

Когато навреме издадоха "Жюстин" в библиотека "Световна класика", започнах да осъзнавам, че по някаква причина дьо Сад е важен автор в европейската литературна история, но и това не разпали достатъчно любопитството ми...

Доста по-късно прочетох, че дьо Сад далеч не бил само извратен сексманяк, но и един от първите философи, които не само прокламирали освобождението на личността от всякакви "окови" (най-вече религиозни), но осъществявали тази свобода и на дело...

Това ме заинтригува още повече и бях вече на границата да потърся и зачета някоя от неговите книги.

Но пак не го направих.

Години по-късно попаднах на една книга, наречена "Последният череп на Маркиз дьо Сад". Корицата е ярка и много привлекателна, има и провокиращ любопитството текст, който гласи „Най-зловещият роман, излизал някога”…

Тъкмо като за мен – бях вече узрял да прочета нещо за маркиза, а и обичам зловещи романи.

Прочетох я бързо, тя не е голяма. В първата част се описват последните години от живота на Сад и неговата смърт. Той живее в лудница и продължава да върши мръсотии. Прави впечатление, че лекарите и един млад свещеник са чели всичките му книги и изпитват силно уважение към него, въпреки нещата, които върши. Във втората част се описва как повече от 150 години черепът му (или негова отливка?) обикаля Европа, става предмет на поклонение и причинява нещастия…

Нека първо кажа, че това, меко казано, не е „най-зловещият роман, излизал някога”. На места е гадничък, но не и зловещ. И изобщо не го сравнявам с книгите за серийни убийци като „Мълчанието на агнетата” или „Зодиак”, а още по-малко с книгите на  Стивън Кинг.

Най-обикновеният готически роман е къде-къде по-зловещ.

„Последният череп на Маркиз дьо Сад” има, обаче, две други големи достойнства.

Първо, романът е написан в много изящен, типично френски стил (макар че Жак Шесекс е швейцарец), а преводачката изглежда се е справила отлично.

Второ, романът е написан така, че ако човек не знае почти нищо за Маркиз дьо Сад и неговата епоха, пожелава да научи повече - тоест, разпалва апетита (като предястие). А ако се е интересувал и преди от него (чел е негови творби, чел е за епохата) и знае повече, романът се консумира като изтънчен лек десерт.

Любопитни факти за автора

Жак Шесекс има още една книга, издадена на български - "Човекоядецът", - за която получава "Гонкур" през 1973 година.

Освен белетрист, Жак Шесекс е и поет (което обяснява изящния стил в романите му). Той получава "Гонкур" и за поезия през 2004 година.

_____________________________________

Ако ви е любопитно, тук може да поразлистите романа.

А от сайта на издателство "Ентусиаст", може да си я с купите с много голяма отстъпка.