Книгата "Баркод" ми я препоръча Мартин Христов от издателство „Ерго”*.
Държа книгата в ръка и я оглеждам - корицата е семпла, заглавието едва се разчита. Често зад такива корици се крият интересни текстове, но аз съм малко като децата - харесвам цветното, шареното, - та подходих към книгата с известен скептицизъм…
Прочетох краткото представяне на авторката и разказите. Кристина Тот се оказа поетеса с много награди, преводи в чужбина, а книгата и „Баркод” предизвикала „истински фурор в родината си”.
От такива гръмки думи, обаче, скептицизмът ми само нарасна.
Прочетох първия разказ.
Не лош, но нищо особено. Прочетох и втория – същата работа. Направих пауза, след което прочетох третия и четвъртия, които ми харесаха малко повече.
(За хора, които не са живели по време на соцализма, част от историите ще бъдат неразбираеми и може би скучни, макар да съществува вероятността точно тези истории да провокират интереса им към "онова" време и ако има кого да попитат и кой да им поразкаже...)
Но петият разказ ме развълнува до дън душа.
Развълнува ме - дори ме потресе. Красив, но и суров, - дори жесток. Жесток, но красив и вълнуващ. За живота на една малка циганка и нейното семейство – безпътната и майка и баба и, която заедно с мъжа си събира боклуци.
Начинът, по който е разказана историята, изостря сетивата и изпъва нервите - сухо регистриращ и описващ фактите, без емоции, като репортаж. В същия дух се изказва и самата Кристина Тот: "Смятам, че прозата не бива много да се разкрасява.""
Сега чета шестия. Чета го с удоволствие и истинско увлечение…
И така. С първите разкази, така да се каже, разгрях. Свикнах със специфичния стил, адаптирах се към по-необичайната гледна точка. Но след това…
Препоръчвам книгата на хора, които не само обичат хубави истории, но са готови и да отделят малко време и усилия да привикнат с един модерен стил – без описания, без емоционални излияния, лаконичен, суров.
------------------------------------------------------------------------------------------
* "Ерго" е издателство, което заслужава да следите. Издават сравнително малко, но подбрани книги. Добра литература, четивни текстове. Оформлението на книгите е естетически издържано; преводите, доколкото мога да преценя, са добри; техническата редакцията е на ниво.
Ако решите да си купите книгата:
1. Може да я купите направо от издателството.
2. Или да я поръчате през knijarnica.com.
3. А може да наминете и през любимата си книжарница:-)
------------------------------------------------------------------------------------------
Видео с интервю на Кристина Тот по унгарски телевизионен канал
(Помолих преводачката на разказите Нели Димова да резюмира отговорите на Кристина Тот и тя се отзова с готовност, за което искрено и благодаря. В постинга публикувам само част от тях.)
"Аз се опитвам да бъда стегната не само в поезията, но и в прозата, стремя се към сбитост. За мен и прозата е един вид сбитост...
Обикновено за моята проза казват, че има поетически език, което смятам за основна заблуда, според мен не е вярно. Това е едно критическо клише, което се подхранва от факта, че аз започнах като поетеса. Според мен това е един съвсем различен вид проза. Това е една по-строга прозаична реч.
Обикновено смятам, че работата ми е приключила, когато публикувам даден текст. Мисля обаче, че е по-трудно да се приключи един текст в проза. Много по-трудно е да се каже, че всяка дума е отишла на мястото си. В едно стихотворение границите са много по-осезаеми. В прозата е възможно едва на десетия прочит да открия нещо, което може да бъде опростено, да се изтъни. Но и при двете, поезията и прозата, когато съм освободила и последната дума и всичко е попаднало на мястото си, знам, че е готово и тогава то вече не ме занимава емоционално."
