Леа – какво нежно име, като лек полъх на вятъра или на гълъбово крило… Всъщност, Леа е точно такава – нежна, чувствителна и ранима… 

Главните герои са баща и дъщеря. Бащата е лекар, а дъщерята, Леа – талантлива цигуларка. Живеят сами, защото майката е починала. Романът разказва за трудностите, които двамата преживяват след като остават сами, за музиката и свиренето на цигулка, в които Леа намира утеха, за всеотдайните грижи на бащата… Обаче идва момент, в който нещата стават много сериозни - за Леа музиката се оказва единственото нещо, заради което си заслужава да живее, а стремежът и е да стане съвършена цигуларка… Понякога се случва да прави грешки, които преживява тежко, случват се и някои други неща… 

Романът вероятно ще се хареса на малцина. Историята е трагична, разказана е малко хаотично, с накъсвания. Паскал Мерсие е смятан е за един от най-добрите съвременни швейцарски писатели, но пише на немски. Какво имам предвид? Вероятно ще се съгласите, че съществува един устойчив стереотип за немската литература - тя е тежка, трудна за четене, на моменти дори неразбираема. Разбира се, съществуват изключения и дори „Леа” не е типичен „немски” роман… 

Но също така не е и роман, който изцяло опровергава този стереотип. 

Самата тема е чужда на хората с „модерен” манталитет. Част от нас живеят с илюзията, че вече съществуват решения на всички проблеми и историята на Леа ще им се стори излишно драматична. Друга част пък ще решат, че съществуват далеч по-сериозни проблеми, с които писателите трябва да се занимават, и история за отношенията между заможен швейцарец и неговата чувствителна дъщеря не си струва да бъде прочетена… 

Но кой знае дали има лек за всички болки и кои проблеми са по-сериозни от други? Кой наистина знае?

(Авторът е администратор на сайта за антикварни книги knijarnica.com)