Романът започва с припомняне на приказката за Цар Салтан и трите девици, едната от които била избрана от него за царица, след което останалите две започнали „люто” да и завиждат. Това донякъде подготвя читателя за онова, което предстои, и изостря неговото любопитство… 

И наистина, в книгата се разказва за другаруването на три самотни жени, вече на възраст, които по стечение на обстоятелствата делят един апартамент. Всяка от тях има различен произход, различен манталитет и различна житейска история. „Живели някога, не много отдавна, дори може да се каже точно по това време, три сестри. Те не били точно сестри. Не били и приятелки, не били близки, не били роднини, нямали нищо общо помежду си. Обаче живеели заедно… Едната била девица. Втората била девица. Третата не била девица.” 

Отношенията между тях са много динамични и понякога се карат, но като цяло са много привързани една към друга. Когато някоя от тях навлезе в поредната „криза”, другите две се втурват да и помагат… Срещат различни хора, преживяват какво ли не (дори май убиват по невнимание една баба), историите следват бързо една след друга и са редувани с диалози и вътрешни монолози.      

Онова, което прави книгата още по-интересна, но и често затруднява четенето, е стилът на авторката. Нерядко преходите между отделните „епизоди” са резки и по тази причина читателят понякога може временно да загуби нишката на повествованието. Диалозите са дадени като в киносценарий, но без изричното упоменаване на това точно кой какво казва – все едно гледаме филм, в който репликите но различните герои са дублирани от един и същи актьор (така бяха дублирани повечето филми във видеотеките в началото на деветдесетте години).   

С две думи - модерен стил, който може да добави или да отнеме стойност в зависимост от предпочитанията на читателя.   

(Авторът е администратор на сайта за антикварни книги knijarnica.com.)