Прочетен: 1414 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2016 16:57
Книгите на Алекзандър Маккол Смит се четат толкова леко, толкова приятно, че понякога човек се унася и аха-аха да заспи..., но в следващия момент се сепва от усещането, че нещо важно току-що му се е изплъзнало, и прочита отново последните няколко изречения...
Това, което сепва и очарова, е изненадващата прозорливост на автора. Той се оказва майстор на точни, ясни и същевременно деликатни формулировки на проблеми, състояния, чувства или неясни мисли, които са ни познати и близки, но никога не сме намирали време и подходящите думи да ги опишем.
Разбира се, Алекзандър Маккол Смит е предимно разказвач на истории. В настоящата книга са включени две от приключенията на професор Мориц Мария фон Игелфелд – кабинетен учен, благ, деликатен и много възпитан немец, чието най-голямо постижение е учебникът „Португалски неправилни глаголи”.
В първата история, „За благородната меланхолия”, се разказва за пребиваването му в Кембридж като гостуващ преподавател, където попада във вихъра на „заговор” за свалянето на ректора на един от колежите. Във втората, „Вилата на неограничените възможности”, професор фон Игелфелт е поканен в Богата, за да бъде награден с почетна титла от Колумбийската литературна академия. Там обаче попада на партизани и, без да иска, се превръща в герой...
Прозата на Алекзандър Маккол Смит стопля сърцето. Тя се отличава с тънък и незлоблив хумор. Със съчувствие, уважение, и почти христова толерантност и любов към хората с техните дребни недостатъци. Сюжетите са на съвременна тема, действието обикновено се разгъва бавно.
Тя е като леко и пивко вино, което отпуска тялото и душата, омекотява острите човешки реакции, но едновременно с това увеличава чувствителността към нюансите, към по-фините неща, които обичайно остават незабелязани.
Това вино може и да не ви хареса - вкусовете на хората са различни...
Но трябва поне да го опитате.