Постинг
30.04.2009 18:58 -
Прочетох "Рибите-балон живеят в морето"
Автор: zapalenchitatel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3159 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2011 12:32
Прочетен: 3159 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 27.04.2011 12:32
Онзи ден (мисля, че беше вторник, 28 април) почувствах, че ми се чете нещо леко, оптимистично, което да ми върне радостта от живота. В такива случаи се насочвам към детски и хумористични книги. Порових из рафтовете и купчинките и ето какво избрах:
Поразгърнах страниците, попрочетох малко оттук-оттам... На илюстрациите нямаше изобразени деца, а само възрастни хора и младежи с хипарлив вид. Какво можеше да съдържа юношеска книга с такова детинско заглавие?
След като прочетох романа разбрах, че корицата изобщо не съответства на съдържанието, но иначе книгата ми хареса.
В нея намирах хубави пасажи. Ето някои от тях:
"(Бен) никога не използваше асансьора. Казваше, че сутрин е претъпкано с тъпаци, които отиват на работа. Измисли история за някой си, наречен Лепилов, който залепвал хората един за друг, за да отиват в омразните си служби. Казваше, че след обяд лепилото се размеквало и вечерта, когато се връщали по домовете си, хората ставали истински, с човешки лица."
Това не ви ли напомня за апатичните (озверели, намусени и т.н.) лица на хората в София сутрин?
Ето съдържанието накратко:
Главната героиня е момиче на име Кари, чиито по-голям брат, Бен (на възраст между 18 и 20 г.), е от предишния съпруг на майка им. И двамата живеят при втория и съпруг, който е мастит, улегнал лекар "с практика". Двамата се разбират добре, но в един момент братът започва да става все по-мълчалив и все по-трудно намира общ език с останалите членове на семейството. Един ден се получава писмо от бащата на младия мъж, т.е. от първия съпруг на майка му, в което пише, че той е в Бостън и много би искал да види сина си. До този момент бащата не е бил споменат по какъвто и да е повод и читателят остава с впечатлението, че той е някаква гадина, някакъв нехранимайко, който е изоставил жена си и детето си. На срещата отиват и братът, и сестрата (по молба на брата). След известни перипетии срещата се осъществява... Изненадващо се оказва, че бащата е един много добър, много свестен човек, мечтател и пътешественик, който не престава да търси истинското си признание и да опитва различни неща в живота си. Синът решава да остане с него и да му помогне в последното му начинание.
Та през цялото време Бен пише когато и където му падне "рибите-балон живеят в морето" и никой (дори и Кари) не знае защо го прави. Причина има, но тя е разкрита едва в последната страница...
- "РИБИТЕ-БАЛОН ЖИВЕЯТ В МОРЕТО", с автор Пола Фокс*
- томче с разкази на Михаил Зошченко
Поразгърнах страниците, попрочетох малко оттук-оттам... На илюстрациите нямаше изобразени деца, а само възрастни хора и младежи с хипарлив вид. Какво можеше да съдържа юношеска книга с такова детинско заглавие?
След като прочетох романа разбрах, че корицата изобщо не съответства на съдържанието, но иначе книгата ми хареса.
В нея намирах хубави пасажи. Ето някои от тях:
"(Бен) никога не използваше асансьора. Казваше, че сутрин е претъпкано с тъпаци, които отиват на работа. Измисли история за някой си, наречен Лепилов, който залепвал хората един за друг, за да отиват в омразните си служби. Казваше, че след обяд лепилото се размеквало и вечерта, когато се връщали по домовете си, хората ставали истински, с човешки лица."
Това не ви ли напомня за апатичните (озверели, намусени и т.н.) лица на хората в София сутрин?
Ето съдържанието накратко:
Главната героиня е момиче на име Кари, чиито по-голям брат, Бен (на възраст между 18 и 20 г.), е от предишния съпруг на майка им. И двамата живеят при втория и съпруг, който е мастит, улегнал лекар "с практика". Двамата се разбират добре, но в един момент братът започва да става все по-мълчалив и все по-трудно намира общ език с останалите членове на семейството. Един ден се получава писмо от бащата на младия мъж, т.е. от първия съпруг на майка му, в което пише, че той е в Бостън и много би искал да види сина си. До този момент бащата не е бил споменат по какъвто и да е повод и читателят остава с впечатлението, че той е някаква гадина, някакъв нехранимайко, който е изоставил жена си и детето си. На срещата отиват и братът, и сестрата (по молба на брата). След известни перипетии срещата се осъществява... Изненадващо се оказва, че бащата е един много добър, много свестен човек, мечтател и пътешественик, който не престава да търси истинското си признание и да опитва различни неща в живота си. Синът решава да остане с него и да му помогне в последното му начинание.
Та през цялото време Бен пише когато и където му падне "рибите-балон живеят в морето" и никой (дори и Кари) не знае защо го прави. Причина има, но тя е разкрита едва в последната страница...
Търсене
За този блог
Гласове: 100